Продукти
-
300 гр. Ориз, бялкръглозърнест, оригинално сорт Сarnaroli
-
60 гр. Сирене Пармиджано
-
60 гр. Масло
-
1 гл. Лук, кромиднеголяма
-
20 гр. Костен мозък
-
1 - 1,5 л Бульонтелешки, или пилешки
-
1 пак. Шафранедно малко пакетче
-
50 мл Вино, бяло, сухо
-
Сол
Приготвяне
Ризото миланезе (Risotto alla milanese) наричано на български още ризото по милански е може би най-разпространеният вид ризото в Италия. Донесен от маврите и сарацините след заселването им в Европа, оризът е попада за първи път в Италия, в Сицилия, още през 13 век. Оттам се разпространява в района на Неапол.
По-късно, поради връзките между краля на Неапол Арагона и Франческо Сфорца (Francesco I Sforza) – основателя на династията Сфорца от Милано, се разпространява и в долината на река По в Северна Италия, където намира идеалните условия за отглеждане: равни земи, изобилие от вода и влажност. И до днес долината на По е един от най-големите производители на ориз в Европа и оризът се яде широко в цяла Северна Италия.
От 13-ти до 17-ти век оризът се готви само във вряща вода. Първата промяна се извършва през 1779 г., когато оризът за първи път е сотиран в малко масло и сварен в бульон. По-късно се добавя и щипка нарязан лук.
Ризото миланезе или ризото по милански се появява за първи път като писмено доказателство през 1809 година, когато рецептата за „riso giallo in padella“ за първи път се появява в готварска книга. В нея оризът се задушава в масло, телешки костен мозък, лук и след това се добавя горещ бульон, в който е разтворен шафранът.
През 1929 г. миланският готвач Феличе Лураши най-накрая дава името на ястието „Risotto Alla Milanese Giallo“; рецептата му изисква ориз, мазнина, телешки мозък, шафран, индийско орехче и бульон, овкусени накрая с настъргано сирене. Използва се телешки мозък от бедрената кост.
Това обаче противоречи на една доста популярна за произхода на Ризото миланезе или ризото по милански, според която на 8 септември 1574 г. дъщерята на майстора стъклар Валерио от Фландрия е трябвало да се омъжи за помощника на баща си.
Валерио наричал помощника си с прякора „Заферано“, (означаващо шафран от италианското Zafferano), защото младият мъж толкова харесвал съставката, че я добавял навсякъде. Приятели на Заферано веднъж приготвили на шега ястие от ориз, оцветен с шафран и ястието се оказало изключително успешно.
За съжаление никакви факти не подкрепят тази легенда, затова засега продължава да се счита 1809 г., като първото споменаване на ризото миланезе или ризото по милански.
Стъпки при Приготвяне
|
1
Готово
10 мин.
|
Подготовка на продуктитеОбелете лука и го нарежете на ситно. Настържете Пармиджаното на ситно. Във времето за подготовка не включвам приготвянето на оригинални говежди, или пилешки бульон, което може да е между два часа при пилешкия и 4-5 при говеждия. |
|
2
Готово
30 мин.
|
ПриготвянеВ голяма тенджера разтопете половината масло, добавете ситно нарязания лук и костния мозък и задушавайте на слаб огън докато лукът стане прозрачен. Добавете ориза, разбъркайте така че, попивайки от соса, да стане прозрачен. Добавете половината бульон и оставете да заври. След това продължете до средата на времето за готвене (ок. 10 мин.), като от време на време добавяте по черпак горещ бульон. Добавете шафрана, разтворен в една или две супени лъжици топъл бульон, и продължете готвенето, като добавяте бульон. Ризотото трябва да не остане сухо, така че внимавайте с количеството бульон, което добавяте. |
|
3
Готово
|
СервиранеОтстранете от котлона, разбъркайте ризотото с останалото масло и го овкусете с настъргания пармезан. Покрийте и след няколко минути го прехвърлете в горещ съд за сервиране. Сервирайте веднага. |
