Карфиолът е изключително полезен, но недооценен
Карфиолът е изключително здравословен зеленчук, който е важен източник на хранителни вещества. Той също така съдържа уникални растителни съединения, за които се счита, че могат да намалят риска от няколко заболявания, включително сърдечни заболявания и рак. Освен това е удобен за отслабване и е изключително лесен за добавяне към вашата диета. Думата “карфиол” произлиза от италианската cavolfiore, което означава “зелево цвете”, която от своя страна идва от латинските думи caulis (зеле) и flōs (цвете).
История
Карфиолът е член на известното семейство Brassicaceae или Cruciferae и негови събратя са брюкселското зеле, обикновеното зеле, кресона и броколи. Класифициран като кръстоцветен зеленчук, той има цветчета с четири венчелистчета, които приличат на кръстове. Някога растението е приличало много повече на своите подобни на зеле роднини и имало много по-малки цветни глави от това, което отглеждаме днес.
Карфиолът произхожда от средиземноморския регион и е бил използван в Азия в продължение на много векове, преди да бъде опознат в Европа през 16 век. В Северна Америка става популярен едва през 1900-те.
Счита се, е най-ранното споменаване на карфиола е това на Плиний в неговата “Естествена история” от I в. Там се споменава за растение, наречено от него cyma. Описанията на Плиний вероятно се отнасят до цъфтящите глави на по-ранно култивиран сорт Brassica oleracea, но се доближава до описанието на съвременния карфиол.
През средновековието ранните форми на карфиол са свързвани с остров Кипър, а арабските ботаници от XII и XIII век Ибн ал-Аввам и Ибн ал Байтар твърдят, че въобще произхожда от Кипър. Това схващане става популярно и в Западна Европа, където карфиолът често е бил наричан “кипърски червен цвят” и е имало добре организирана търговия със семена от карфиол от Кипър, по време на владеенето на острова от френската династия на Лузиняните (House of Lusignan) чак до 16 век.
Отглеждане
Карфиолът расте най-добре при умерени дневни температури 21–29 ° C, с изобилие от слънце и влажни песъчливи почви с високо съдържание на органични вещества.
Първо се подготвя разсад, което отнема около 25 – 30 дни, след което се засажда, като това обикновено започва в края на пролетта и може да продължи до средата на лятото. Разстоянието между редовете е около 38–46 см. Най-ранната възможна зрялост на карфиола е от 7 до 12 седмици след засаждането.
Видове
Едно карфиолово растение има няколко глави карфиол, закотвени на здрава дръжка. Главите са (непълно) обвити от големи бледозелени листа, които предпазват главата му от прекалена слънчева светлина. Всички сортове са с високо съдържание на витамин С, витамин К, фолиева киселина и витамин В6.
Белият карфиол е най-често срещаният вид и има бяла глава, тъй като цветовете му не произвеждат хлорофил.
“Портокалов букет” или “Чедър” е сорт, който има допълнително бета-каротин, което означава, че имат повече витамин А от другите сортове. Открит е първоначално като мутирал сорт.
Лилав или “Графити” карфиол е сорт, който има флавоноидни съединения, наречени антоцианини, които му придават лилав цвят и за които се счита, че могат да помогнат за регулиране на нивата на липидите и захарта в кръвта, както и да помогнат за намаляване на риска от рак.
Зелен карфиол или “брокофлор” е сорт с жълто-зелен цвят, който е получен чрез кръстосано опрашване на броколи и карфиол. По хранителна стойност е подобен на карфиола, но има част от хлорофила на броколите.
Романеско е сорт , чийто произход остава неясен и до днес, но е известен в италия от XVI в. Цветът е подобен на този на брокофлора, но спираловидните шипове на главата го правят много различен и уникален в сравнение с броколи или карфиол.
В кулинарията
Карфиолът се състои от 92% вода, 5% въглехидрати и 2% растителен протеин. В 100 гр. суров продукт има 25 ккал, което го прави идеален за нискокалорийно хранене, високо съдържание на витамин С и средно високо на витамин К и витамините от групата В.
Когато избирате карфиол, търсете чисти, компактни глави с розички, които не се отделят. Може да се съхранява до една седмица в хартиен или найлонов плик в хладилника, със стеблото надолу, за да се избегне натрупването на влага върху главата. След като се сготви, карфиолът трябва да се изяде в рамките на два до три дни.
Предполага се, че сотирането или печенето запазват повече хранителни вещества и аромат, отколкото варенето на пара. След като се задуши или изпече, карфиолът може да се яде такъв, какъвто е, или да се включи в друго ястие.
Изключително често се ползва като съставка в различни крем супи, като например Австрийска крем супа от карфиол,а също и така като съставка в пюрета, хайвери, дипове и разядки, като например Хайвер от карфиол със сирене. Става много вкусен и паниран, като може да се панират накъсаните розички, или ако главата е стегната може да се нареже на филии и да се панира като шницел. В българската кухня е много популярен и като съставка в различни видове туршии.
