От какво се прави джин и кой да изберете
Повечето от нас обичат джин с тоник, но нямат представа как и откъде идва това питие. Самата дума gin е английският превод на холандската дума “jenever” (произнася се йеневер).
Тази алкохолна напитка е традиционно европейска и се характеризира със специфичния си лек аромат, който се получава чрез използването на плодове на хвойна.
История на джина
Плодовете на хвойната са били добре известни със своите благоприятни физиологични ефекти още преди векове. Но първите, които добавят растението в алкохол, са холандците, които създават своят jenever.
Холандският или белгийският джин, известен още като jenever или genever, е произлязъл от алкохол от малцово вино. Той е значително различна напитка от видовете джин, който познаваме днес.
Може да сте чували, че холандският лекар Франциск Силвий е изобретил джина в средата на 17 век. Но това далеч не е вярно. Документираната история на спиртните напитки с аромат на хвойна ни връща в далечния 13 век, където са споменати в енциклопедичен труд в Брюж. Най-ранната документирана рецепта за jenever пък е от 16 век. Английските войници, които са осигурявали подкрепа в Антверпен срещу испанците през 1585 г. по време на Осемдесетгодишната война, вече са познавали неговия осигуряващ смелост ефект преди битката.
Към средата на 17-ти век многобройни малки холандски и фламандски дестилерии популяризират повторната дестилация на малцов спирт от ечемик или малцово вино с хвойна, анасон, ким, кориандър и др. Този продукт се продава в аптеките и се използват за лечение медицински проблеми като бъбречни заболявания, лумбаго, стомашни заболявания, камъни в жлъчката и подагра.
Джинът се появява в Англия в различни форми в началото на 17 век и бързо става популярен. В Лондон в началото на 18 век джин се дестилирал законно в домовете и често се овкусявал с терпентин. Така му придавали смолисти дървесни нотки в допълнение към хвойната. Така англичаните създават по-малко сладък и чист алкохол, който се превръща в познатия и до днес джин.
Джин с тоник от Индия
По време на колонизацията на Индия голяма част от британците са засегнати от малария. За щастие, те бързо намират лек: отвара на кора от хинин. Тази отвара по-късно ще се превърне в добре познатия ни тоник.
Но отварата от хинин имала отвратителен вкус. За да я направят по-приятна за пиене, англичаните просто я смесили с джин – най-разпространената напитка по онова време в Англия. Добавили малко сок от лайм за свежест и ето че създали легендарния джин с тоник.
След като прекосява и Атлантическия океан и пристигна в Америка, джинът започва да се употребява за все повече коктейли.
От какво се прави джин
Джинът е комбинация от две неща: алкохол, обикновено дестилиран от ферментирали зърнени храни, и специфичен набор от растителни ароматизатори. За да може един алкохол да бъде класифициран точно като джин, един от тези растителни продукти трябва задължително да бъде хвойна.
Някои производители го правят на основата на пшеница, а други използват ечемик, грозде, захар и други основи. Важно е обаче основният алкохол в напитката да бъде неутрален, за да могат другите растителни вкусове и аромати да изпъкват.
Ако при дестилацията няма хвойна или тя не е достатъчно, значи в бутилката ви има просто странна, ароматизирана водка. Освен хвойна обаче се добавят и други растения: традиционни са кориандър, касия, женско биле, ирис. По-съвременните видове джин се дестилират с помощта на още повече подправки, листа, плодове и цветя, за да се придаде по-богат аромат и вкус.
Комбинациите са въпрос на предпочитания и креативност на производителя и могат да включват лимонови кори, бадеми, краставица, лайка, корен от ангелика, ябълка. И все пак хвойната е от решаващо значение при производството, защото създава базовото ароматно платно за всички останали растителни добавки.
Технологии на производство
Всъщност има три начина за приготвяне на джин. Най-често срещаният (и най-старият) е дестилирането на ферментиралото зърно (т. нар. малцово вино), а след това – предестилирането му с плодовете от хвойна и другите растителни продукти. При тази технология се получава ярък и отчетлив вкус и аромат.
Друг начин за овкусяване на напитката е растителните добавки да се поставят в кошница и да се закачат в аламбика, в който се дестилира зърнения спирт. Така изпаренията на алкохола преминават през растенията и запазват ароматите им, след като се кондензират обратно в течност. Приготвеният по този начин джин е с по-деликатен и фин вкус.
И последният, най-простият начин е зърненият алкохол да се дестилира, след което да се накисне с плодове от хвойна и другите подправки.
Видове джин
Спиртни напитки с аромат на хвойна
Под това име се крие най-ранният вид. Той се произвежда чрез дестилация на ферментирала пшенична каша, която след това се предестилира с растителни продукти за извличане на ароматите. Спиртните напитки с аромат на хвойна могат също да се продават под имената Wacholder или Ginebra.
Джин
Това е алкохол с аромат на хвойна, направен не чрез предестилация на растителни продукти, а чрез просто добавяне на одобрени естествени ароматизатори към неутрален алкохол от зърнен произход. Преобладаващият вкус трябва да бъде хвойна.
Дестилиран джин
Той се произвежда чрез повторно дестилиране на етанол от зърнен произход с плодове от хвойна и други естествени растителни продукти. Отново има условия хвойната да преобладава като вкус.
London Dry Gin
Този вид джин се подчинява на най-строги правила при производството. Трябва да се направи с висококачествен алкохол (с ниско съдържание на етанол) и не може да се добавя захар. Трябва да се ароматизира предимно с плодове от хвойна чрез повторна дестилация при определени условия. За да се намали съдържанието на алкохол след дестилация може да се добавя само вода. И за разлика от името си, може да се направи навсякъде по света.
