Любимата чубрица – произход, съхранение, рецепти
Детството, градината на баба, циганската баница, принцеси с кайма, леща – все неща, които ухаят на чубрица. Няма как да не разпознаете аромата ѝ, толкова ни е познат и близък. Но знаете ли всичко за нея?
Какво е чубрица
Това е тревисто растение, което е от семейство Устоцветни, от които са и ментата, маточината, ригана, копривата. Има малки, тесни, сиво-зелени листенца и ароматни листенца цветове, които се използват и като подправка, и като билка. Цъфти между юли и септември. Има специфичен аромат между мащерка, розмарин и градински чай.
Среща се и в диво състояние, но по-често е култивирана в градините. Можете да я отгледате дори в саксия на балкона.
Съществуват повече от 30 различни вида чубрица, но най-използвани у нас са градинската и балканската.
Градинската чубрица е едногодишна. Тя има бронзово-зелени листа и розовеещи цветчета с формата на тръбички. Има по-сладък, топъл и фин вкус и аромат. Цъфти през месеците от юли до септември.
Балканската чубрица е многогодишна. Има по-тъмни цветове и може да се срещне по каменисти, сухи места. Има по-силен и горчив вкус, а ароматът ѝ напомня бор с нотки на градински чай.
История
Смята се, че чубрицата произхожда от Средиземноморието. Древните римляни и гърци я използвали и отглеждали още преди 2000 години. Освен като подправка, тази билка има и други забележителни приложения. Древните римляни я нарекли „билка на любовта“, използвайки я за приготвяне на любовни отвари и като афродизиак.
Билката бързо е възприета из цяла Европа, където често е използвана вместо черен пипер, който идвал отдалече и бил по-скъп. По същия начин я използвали и германците през Втората световна война, когато черният пипер бил дефицитен.
Използване на чубрица в кухнята
Подправката се използва по-често сушена, отколкото прясна.
Сушената влиза в състава на няколко често срещани подправки у нас – трапезна чубрица и шарена сол. В първата се смесва с малко сол и червен пипер, а понякога – и малко черен или лют червен пипер за повече пикантност. Шарената сол има доста варианти, но основно чубрицата се смесва със сминдух, сол, червен пипер и мащерка, а понякога се добавят и мляна печена царевица и печени тиквени семки. Тези смески се използват не толкова за готвене, колкото за овкусяване на сандвичи, пити и предястия.
Във френската кухня се използва подобна класическа смес от билката с майорана, розмарин, мащерка и риган. Името ѝ е herbes de Provence (провансалски билки).
Чубрицата е задължителна съставка в много класически български рецепти – например за леща, родопски клин, принцеси с кайма, сирене по шопски. В различните кулинарни традиции се използва предимно за подправяне на месо – агнешко, свинско, пилешко, дивеч, при печене или при правене на колбаси. Често се добавя и към ястия с боб, грах, картофи, сирене, яйца, както и към супи или тестени изделия.
Чубрицата трябва да се използва внимателно, тъй като в големи количества придава горчив вкус.
Съхранение
Едно от най-ценните качества на чубрицата е, че запазва голяма част от аромата си след сушене – факт, с който не всички подправки могат да се похвалят. Може да се бере и използва и преди, и по време на, и след цъфтенето. Но все пак ако я берете сами, добре е да знаете, че тя е най-фина точно преди цъфтенето.
Прясна чубрица можете да съхранявате в найлонов плик в хладилника: градинската до 5 дни, а балканската – до 10. Можете също така да я замразите във фризер.
Набраната подправка се суши на проветриво място, по класическия начин – като целите стръкове се провесват надолу. След това може да изроните листенцата и да ги съхранявате няколко месеца в херметически затворен съд на тъмно и сухо място.
Стръкчета чубрица може да поставите във винен оцет, който след това да използвате за салати с боб.
Заместители на чубрица
Макар че няма да получите съвсем същия аромат, може за заместите подправката с мащерка, градински чай или риган. Най-близко усещане ще получите, ако смесите 2 части прясна мащерка с 1 част градински чай.
